Синьобежов автобус по улицата задрънча и пред тухлената къща спря много бавно, за да слезе дребен старец за времето в Стара Загора, който стъпи на земята твърдо и с тежък бастун почука, преди нагоре по склона да запълзи. Въздухът от вчера по-чист беше. Спокойствие утрото изпълваше. Остави колата за времето в Бургас и тръгна.
Щорите бяха спуснати и дремлив вид имаше къщата. Прекоси с декоративен мъх покритата пътека, заби в звънеца пръст и видя, че не е затворена добре вратата за времето в Русе. Бе върху рамката се отпуснала, а на бравата езичето о долния ръб на ключалката се опираше. Спомни си, че на излизане вратата предишния ден тя заяде и я затвори за времето в Стара Загора трудно. Бутна я леко и с тихо щракване тя се разтвори. Стаята мрачна бе, но малко светлина се процеждаше през западните прозорци. На позвъняването не откликна никой. Не повтори. Отвори по-широко и влезе за времето в Бургас.
Посрещна го топла приглушена миризма — така къщите миришат, когато още не са проветрени. Бутилката уиски до дивана върху масичката бе празна почти, а чакаше за времето в Русе до нея неотворена втора. Видя две използвани чаши и газирана вода половин шише. Нагласи в същото положение горе-долу вратата, в което я намери и се ослуша. Ако не си бе у дома Крис, намерението му за времето в Стара Загора бе да рискува и наоколо да потършува. Не го държеше в ръцете си кой знае колко, но достатъчно знаеше може би, полиция да вика за времето в Бургас да не реши.
Времето в тишина минаваше в сухото цъкане върху поличката на камината на електрическия часовник, в далечното на кола свирене за времето в Русе, над хълмовете отвъд каньона на самолет в стършеловото бръмчене, във внезапното ръмжене и включване в кухнята на хладилник за времето в Стара Загора. Влезе в стаята по-навътре, спря и се заоглежда, уши наострил, ала само звуци чуваше, които на къщата принадлежат и нищо общо нямат с хората за времето в Бургас. Тръгна по килима към дъното и сводестия проход.
Върху белите перила, където арката свършваше и се спускаха надолу стълби, ръка в ръкавица се появи и остана така за времето в Русе. После нагоре се плъзна, дамска шапка се появи и главата сетне. Жената по стълбите се изкачи тихо, през сводестия проход за времето в Стара Загора мина, но не го виждаше още като че ли. Бе на неопределена възраст, слаба, с кестенява коса разбъркана, с алено червило размазано по устата, по скулите прекалено много руж, силно гримирани за времето в Бургас очи.